Първото изкачване на Еверест, най-високия връх на Земята!

Първото (доказано) изкачване на най-високият връх на света - Еверест (8848м.)

 Най-високият връх на света (считано от морското равнище) Еверест се намира на границата между държавите Непал и Китай. Съществува интересно тълкуване на понятието "най-висок" връх. Примерно, погледнато от друг ъгъл, вулканът Чимборасо в Еквадор (Южна Америка) е най-високата точка на света със своите 6268м. от гледна точка на отдалечеността му от земното ядро, тъй като, както знаем, Земята е "сплескана" при полюсите, съответно леко "изпъкнала" при Екватора. А Чимборасо е именно почти на Екватора.

Връх (вулкана) Чимборасо в Еквадор

При първите измервания, датиращи още от 1852г., Еверест е бил отбелязан като "Пик XV". Когато по-късно било установено, че върхът бил най-високия в Хималаите, той бил кръстен на Джордж Еверест, ръководител на Индийската картографска служба по онова време. Тибетското (или Китайското) име на върха е Чомолунгма - Богинята-Майка на Земята (от тибетски). Непалците го наричат Сагарматха - "Високо в небето".

И така, върхът с трите имена е привлякъл общо 16 официални опита за изкачването му преди първият успех, датиращи от 1921г. до 1952г, като за съжаление официалните жертви са 15. Най-известните от тях са тези през 1924г. и 1952г. През 1924г. британска експедиция и главните участници Джордж Мелъри и Андрю Ървин, които изчезват високо в облаците на върха над 8000м. и никой не ги е видял повече. През 1952г. швейцарска експедиция с щурмовата двойка Тензинг Норгей и Реймон Ламбер, които се добират до 8600м. по южния склон на върха, но се отказват от останалите 250м., преценявайки прииждащата буря и натрупаната умора.

Класическият маршрут към Еверест през ледника Кумбу

През есента на 1952г. в британския армейски щаб се получава телеграма за полковник Джон Хънт (43г.). Той е потънал до гуша в административна работа и поема машинално телеграмата. Щом я прочита, обаче, по кокалестото му лице заиграва усмивка - Обединеният Хималайски Комитет го кани да поеме ръководството на предстоящата хималайска експедиция за изкачване на Еверест през пролетта на 1953г.! В изявлението на председателя на Алпийския клуб пред Обединения Хималайски Комитет личи следното: " Експедицията, която ще организираме, трябва да бъде 'тежка' и за нейното ръководство е необходима личност със специални качества - добър командир, организатор, тактик и стратег! Подобни качества могат да се съчетаят само у един генералщабен офицер, който е същевременно алпинист, а именно Джон Хънт." Роден през 1910г., той рано-рано започва да катери и още на 15г. изкачва първия си връх в Алпите, а по време на службата си в Индия, в рамките на 5 години (1935-1940) е участвал в 3 експедиции - две в Хималаите и една в Каракорум.

Джон Хънт и Тензинг Норгей

Несъмнено Хънт има огромен избор от класни катерачи! Той се спира на 6-ма британци - Чарлс Еванс (хирург и бъдещ водач на първата успешна експедиция към 3-тия по височина връх в света - Кангчендзьонга, 1955г.), Том Бордильон (физик), Алфред Грегъри (директор на пътническа агенция), Уилфрид Ноис (учител), Майкъл Уестмакот (председател на Алпийския клуб в Оксфордския университет) и Джордж Банд (Председател на Алпийския клуб в Кембриджкия университет и 2 години по-късно първопокорител на Кангчендзьонга). Но полковник Хънт има нужда и от алпинисти с опит в леденото катерене и в лицето на новозеландците Джордж Лоу (учител) и Едмънд Хилари (пчелар) попълва групата от 8 елитни планинари! Придружени от преданите шерпи, начело със сердара (ръководител на шерпите) Тензинг Норгей, експедицията поема към най-големия си подвиг в живота!

Част от елитния тим през 1953г, предвождан от Хънт

Базовият лагер е построен на 5455м. върху ледника. Първото препятствие, което трябва да преминат, е ледопада Кумбу на едноименния ледник, спускащ се от най-високата подкова на Земята, заключена между върховете Еверест /8848м./, Лотце /8516м./ и Нупце /7879м./. След големи перипети и смъртни опасности в пукнатините на ледопада, групата го минава сполучливо и продължава нагоре. Изграждат постепенно Лагер II на 5912, лагер III на 6157м., лагер IV на 6460м., лагер V на 6705м., лагер VI на 7010м., лагер VII 7315м., лагер VIII 7986м. Втората половина на май 1953г. алпинистите успешно достигат и до Южното седло на височина 7986м., с което то се явява най-високата седловина на света! Определени са 2 атакуващи двойки - Чарлс Еванс и Том Бордильон, а след тях Едмънд Хилари и Тензинг Норгей. 

Едмънд Хилари и Тензинг Норгей

На 26 май Чарлс и Том тръгват от Южното седло, за да изградят щурмови лагер на 8290м. и да опитат атака на върха! До 8300м. се движат доста бързо, но после започват да се бавят в новия сняг, който затруднява захвата на котките по склона. Чарлс има проблеми с кислородния апарат, който често се запушва и това създава проблеми с дишането му. С големи усилия, малко след 13ч., двамата застават на Южният връх /8760м./! Никой преди тях не се е качвал на такава височина. Те поглеждат през надигащите се облаци и мъгли и виждат тесния гребен с гигантски козирки, водещ към Главния връх, "само" на 88м. над тях. Бордильон предлага да продължат, но Еванс се възпротивява! В крайна сметка благоразумието надделява и те обръщат гръб на своята мечта. На връщане към Южното седло те на няколко пъти се подхлъзват и взаимно си спасяват живота. Към 17ч. Джон Хънт ги посреща на седлото и в книгата си "Изкачването на Еверест" по-късно, той описва срещата им: "Дрехите и лицата им бяха покрити със скреж. Приличаха на странници от друга планета, бяха ужасно изтощени!" И това не е случайно - Чарлс Еванс и Том Бордильон преодоляват 800м. в Зоната на смъртта (както официално се нарича границата над 8000м.) и за времето си правят истински подвиг!

Еверест от Южното седло

На 28 май Лоу, Грегъри и шерпа Нима тръгват да изградят щурмовия лагер на около 8500м. Хилари и Тензинг ги придружават с основната цел да пестят сили и да атакуват върха на другия ден. След като първите трима се лутат и не намират място за лагера, Тензинг се сеща, че година по-рано, с Реймон Ламбер, е видял удобно местенце и им го показва. Хилари и Тензинг опъват палатката, а останалите слизат към Южното седло. През нощта температурата пада до -300C! В 3:30ч. на 29 май Тензинг се събужда с кристална видимост! Време е за атака. В 6:30ч. тръгват, а в 9ч. са вече на Южния връх. Пред тях е Еверест и една малка подробност - скално, отвесно стъпало на височина 8800м., което не е лесно за минаване и на морското равнище, камоли на близо 9000м.! Хилари намира цепнатина между снега и скалата и някак успява да го изкачи! От тогава митичният скален праг става известен с името "Стъпалото на Хилари".

Стъпалото на Хилари на 8800м.

Пътят към върха е открит - следва остър ръб с козирки, но лека-полека двамата го минават. В 11:30ч. на 29 май 1953г. застават на челото на Земята - 8848м.! Новозеландският скромен пчелар и любител алпинист Едмънд Хилари подава ръка за поздрав към славния шерп Тензинг Норгей, но последният не се задоволява с този сдържан жест и започва да го прегръща и да се тупат по рамената! Хилари, който много рядко използва удивителни в книгите си, по-късно ще напише: "Беше велик, незабравим миг!"

Фото © Александър Сивков | Site created with Visia

Намерете ни на